Шийтаке

Съвременното латинско название на гъбата шийтаке е Lentinula edodes.. Често наричат шийтаке с по-старото и латинско название Lentinus edodes. Думата шийтаке произлиза от японското название на дървото „шиа“, вид дъб, един от многото върху, които шийтаке може да се отглежда. В Китай гъбата се нарича „шианг-гу“ или „хоанг-мо“, изветсна е и като: под името: гъба на спящия Буда или гъба-женшен. На вкус гъбата превъзхожда кладницата и печурката и се доближава до този на манатарката. От хилядолетие шийтаке се отглежда в Япония и Китай  върху цели парчета дървесина от дъб, бук и друга твърда широколистна дървесина. Шийтаке е удивителна гъба, която в Далечния изток се цени наравно с женшена. Първото писменно упоменаване на шийтаке се отнася към 199 г от н.е. Китайските императори са приемали отвара на шийтаке за да съхранят младостта си и да се предпазят от болести. Смята се, че редовната употреба на шийтаке оказва благоприятно въздействие върху самочувствието, тонизира нервната система. Гъбата има наличие на целия комплекс незаменими аминокиселини необходими на човека. В сушените гъби шийтаке е открит ергостерин. Най-удивителното е, че в шийтаке ергостерина се превръща във витамин Д, като неговото количество се увеличава при осветяване на гъбата. Наличните аминокиселини в шийтаке могат да намалят холестерина в кръвта с 45%, ускорявайки преработката му и спогайки да бъдат отделени от организъма излишните количества. Това прави шийтаке подходяща за консумация при болести свързани с намалена имунна защита, вирусни инфекции, сърдечно-съдови заболявания. В лечебни цели се приемат 6-16 грама изсушени гъби шийтаке на ден, под формата на супа или отвара.

Шийтаке има тъмно-кафява, пластинчата шапка с диаметър 5-20 см. По шапката на гъбата се наблюдават неравности. Крачето е вълнисто с мембрана, защитаваща шапката на младите гъби. В природата шийтаке расте единично върху пънове или стволовете на дърветата. Обикновенно се появява през пролетта и есента след дъжд.

Шийтаке се отглежда върху широколистна дървесина. Подготовката на дървесината за отглеждане на гъбата започва в периода от окапване на листата и може да продължи до момента на поява на пъпките. Това е период в който кората плътно приляга към дървесината и тя е най-богата на хранителни вещества. Дървесните стволове с диаметър 15-20 см се нарязват на части с дължина 20-50 см непосредствено преди внасяне на мицела от кладница. Влажността на дървесината трябва да бъде 25-35 %, за това е препоръчително преди инокулация на шийтаке, тя да се накисне за 48 часа във вода.

Внасяне на мицела за Шийтаке (инокулация)

В подготвената дървесина се пробиват дупки с диаметър 15-18 мм и дълбочина 70-80 мм, в които се поставят  мицел за шийтаке. Инокулираните с мицел за шийтаке дупки се замазват замазват с парафин или восък (предварително загряти до меко състояние).

Начини за отглеждане на шийтаке върху пънчета

Инокулираните със шийтаке пънчета се покриват с найлон и се поставят в закрито помещение с температура 20-26 градуса. Там те се инкубират в продължение на 4-8 седмици. След това найлона се маха и пънчетата със шийтаке се поставят на сенчесто място в градината. Инокулиране пънчета с гъбата шийтаке, Вие можете да си закупите от нашия магазин.

Плододаване на шийтаке

Плодните тела на шийтаке се образуват обикновено една година след инокулацията. Шийтаке плододава при температура 14-26 градуса и влажност на въздуха 70-80%.

В раздела магазин на нашият сайт, ние ви предлагаме възможност да закупите, чрез предварителна заявка, инокулирани,  искуствени пънчета за отглеждане на шийтаке в домашни условия, както и мицел от други видове дървесни гъби, подходящи за отглеждане на открито в домашната градина. Мицелът, който предлагаме е предназначен за хоби отглеждане, като с една опаковка могат да бъдат заразени петт пънчета с дължина 50 см и дебелина 15 см. Как да извършите процеса на заразяване с мицел за шийтаке, можете да видите визуално в раздела отглеждане на нашия сайт.